Solve the cycle

Да си дойдем на темата 2

2011-05-06T02:54:00.002+03:00

Днес гледах един документален филм - BBC: Everything and Nothing.
Във втората част се говори за "нищо", за което аз се опитах да пофилософствам в първата част на "Да си дойдем на темата". Само че тук с научни средства е разказана и показана историята на въпросът "Какво представлява нищото?". Филмчето е много интересно и разкрива някои неочаквани открития, които според мен допринасят за "solving the cycle". Може да си го изтеглите пиратски и напълно нелегално от Zamunda
П.П. май не съм споделял мнението си за т.нар. "интелектуална собственост" или copyright, но за това някой друг път.

Едно старо клипче.

2011-04-22T03:46:00.002+03:00

Преди доста време бях попаднал на едник клип, който би бил пълна глупост за посредствената средностатистическа овца, но мисля, че някои хора биха го намерили за доста интересен. Това е нещо като презентация на книга, но авторът по-скоро изнася лекция, която замества самото четене на книгата. Книгата се казва "How I found freedom in an unfree world" и става въпрос за личната свобода. Лекцията разбира се е на английски език, тъй че, който не знае английски, ДА Е ХОДИЛ НА УЧИЛИЩЕ мамка му!

Натисни тук за клипа (stream)

О, неразумни юроде!

2011-04-22T02:50:00.004+03:00

"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?"

Ако Паисий беше жив "историята" щеше да започва по съвсем друг начин. Ако почна да изброявам всички възможни отговори дори и Бай Ганьо ще се изчерви от срам. Но защо пък да не опитам, а?
Българският мъж е мързелив мърльо с двуцифрено IQ (това е обида повярвайте ми и ако не можете да я схванете, току що си доказах твърдението). Единственото му занимание е да мисли "схеми" как да прецака другите в своя полза. Няма уважение към никой и нищо. Не познава нито историята, нито собствения си език, а нивото му на грамотност граничи с хомо еректус...
Българксата жена е "тъпа селска бичкия", която се има за двеста пъти по-хубава от това, което е в действителност. Външността и не е нищо в сравнение с гнилата сърцевина - глупава, егоистична, материална, дребнава... ...
Не се обиждайте, такова е мнозинстовото от българския народ. Яд ме е само, че сме по-добри от това, но световната простотия ни завладява все повече и повече с всеки изминал ден. Може би трябва да се огледаме за момент, ей така няколко почивни дни, да си припомним историята и най-вече факта, че имаме собствен език, а огромна част от думите, които използваме във всекидневието са чуждици.
Наскоро попаднах да клипове на сатирика/комика Джордж Карлин. От него се подучих да не украсявам писанията си с остроумни фрази, а да казвам суровата истина по възможно най-бруталния начин. Е, това е. Българската нация е в състояние на свободно падане към дъното на човешката цивилизация. Не сме "развиваща се нация" ние сме "регресираща" нация. Държави, които допреди 10-20 години бяха част от анекдотите ни задминаха. Както казва Калоянчев в "След края на света" - "Срамувай се!" ..юроде.

Independence Day

2010-09-21T23:38:00.002+03:00

Всеки знае какво е 22-ри септември. Повредата не е във вашия телевизор, в заглавието съм го написал на английски. В следващите 5 минути ще контролирам всичко, което виждате и чувате O.o
И тъй като мога да контролирам вертикалата и хоризонталата само за 5 минути преди да се изгуби сигнала ще се опитам да съм кратък...

За нас такъв празник няма. Не познаваме робство, нито някакъв национален идеал. Хората, които са познавали отдавна са умряли от старост. Тогава за какво празнуваме и изобщо има ли някой да празнува? Не. Ще си джиткаме на "компа" а тия дето са живяли преди нас не ни интересуват. Нито в какво са вярвали, нито за какво са се борили, нищо. Признай си изобщо не ти пука. Точно както и на мен. Даже се дразня, че утре е неработен ден, защото ще ми докарат новия комп с един ден закъснение. И ти също се дразниш, защото после ще те накарат да го отучваш някоя събота или пък не са те пуснали от работа.
Само от време на време като минеш по кръговото с лъсналия задник на Азис, който контрастира на зеленясалия обелиск на Левски се сещаш за ония дето се биха и как са увековечени в учебници по история и литературни произведения. Всъщност и те ще бъдат забравени някой ден.
Петте ми минути изтекоха и ако се дразниш от това, което съм написал значи съм постигнал целта си. Свободните са те, ние сме тези, на които тепърва им предстои да празнуват своя ден на независимостта. Честито!

School spirit motherfckers

2010-08-11T00:58:00.004+03:00

Много хора на възраст между 12 и 18г. си задават въпроса "Защо трябва да ходя на училище?" Това е един от онези въпроси, на които изглежда, че всеки има различен отговор, но както е казал Ог Мандино "само принципите устояват".
В следващите редове ще дам точно тези принципи, но преди това смятам да разбия някои заблуди относно училището.
1. Човек НЕ ходи на училище, за да трупа знания.
2. Човек НЕ ходи на училище, за да изкарва оценки.
3. Човек НЕ ходи на училище, за да се прави на много готин и да избива комплекси.

Надявам се този текст да ви намери преди да завършите 7-ми клас, когато "желязото е още горещо", защото в противен случай, ползата от опита, който предлагам може да се окаже закъсняла.
Издълбайте в съзнанието си следващите думи..
Човек ходи на училище:
1. За да контактува с хора на неговата възраст.
2. Защото по закон е задължително :]
3. Полезността на всеки човек в извратения модерен свят се измерва с неговата амбиция и активност. Всеки продукт, който излиза от фабриката за производство на консуматори, наречена училище, получава етикет под формата на диплома. Всеки ваш бъдещ ползвател ще чете този етикет, за да определи каква ползва може да извлече от вас.

Това са фактите, които никой в Системата няма да ви покаже, защото по този начин рискува да повреди крайния продукт.
В заключение ще ви дам няколко съвета:
Никога не задавайте въпроса "защо ходя на училище". Не искате да знаете отговора, а и той ще дойде сам евентуално.
Единственото важно нещо е да се забавлявате със съучениците и приятелите си в училището.
Четенето на книги не може да е задължително, никога! То е привилегия и удоволствие.
Умствената гимнастика, която е резултат от решаването на проблеми (задачи) и справянето с предизвикателства е най-благородната награда за всяко интелигентно същество.
Да победиш Системата (обществения строй) означава да превърнеш дванадесетгодишното изтезание в удоволствие и когато си излежиш присъдата и завършиш, да не си поредния drone, а един истински и вътрешно богат човек.
FUCK SCHOOL! FUCK THE SYSTEM!

Да си дойдем на темата

2010-07-23T13:16:00.004+03:00

Това е нещо, което бях написал преди известно време, но ми се струваше недобре написано и недовършено, затова го публикувам чак сега, когато го редактирах и добавих двайсетина реда в заключението.

Идеята на блога никога не е била да пиша само за пари, политика и религия в известна степен, затова ще разнообразя малко атмосферата с нещо, което няма нищо ама абсолютно нищо общо с дребните ни проблемчета. Всъщност заглавието “Solve the cycle” означава, че Съществуването е един цикъл, пъзел който трябва да бъде нареден. Това беше и основната идея за блога, а писанията ми на тема хора и цивилизация са по-скоро моментни недоразумения.
Мисля да започна леко и издалеко, а накрая да стоваря цялата сила на идеята си като петролeн разлив на BP (British Petroleum) върху флората и фауната на Мексиканския залив.
И така... в огромната Вселена някъде из покрайнините на галактиката Млечен път на едно синьо-зелено кълбо пръст наречно Земя живеят едни същества с доста ограничен интелект, които наричат себе си хора, човеци. Макар и с примитивни когнитивни възможности те все пак са успели да се наложат над останлите животни и сега ги отглеждат, ядат и се обличат с кожите им и понякога ги отстрелват за удоволствие. Но на всеки 100-200 години се ражда по един, който е по-интелигентен от останалите с толкова много, че го наричат гений (или ненормалник). Някои от тези гении ги горят живи, защото говорят истината, а на други дават Нобелова награда. Най-известният гении е Алберт Айнщайн. Ще се спра на една негова мисъл или по-скоро ще перефразирам неговата мисъл, не съм го питал лично. „Ние сме това, което мислим” или в малко по-широк смисъл – ако можеш да си помислиш нещо, значи то със сигурност съществува или е възможно да съществува. От това заключение, което е логически валидно, някои откачалки, които може да видите в докуМентални филми като “What the bleep” и “The secret” правят извода (съвсем погрешно) че човек може да създава тела (обекти) в реалния свят само със силата на въображението си. Казвам въображение, защото думата Разум ще ми се обиди ако я използвам. Но разбира се твърденията на тези хора са толкова глупави, че не намирам за необходимо да ги оборвам едно по едно. Връщам се обратно към думите на Einstein. Добре, след като можем да си представим нещо, колкото и да е невероятно то все пак е възможно да съществува. А ако не можем дори да си представим нещо означава ли това, че то не съществува? Не разбира се, просто все още не сме достигнали до възможността да си го представим. И сега идва петролния разлив. Това което ме интересува е невъзможното. Не това, което не можем да си представим към момента, а това което наистина не съществува. Как може в съществуване с безкрайни възможности да има „нищо”? Несъществуването на „нещо” е парадокс само по себе си. Щом е нещо значи го има, как така е Нещо, което го няма и не е възможно да го има? И разбира се вече си задавате въпроса, на кой по дяволите му е нужно да мисли за Нищото. Ами логическото мислене стига до едно място и за да продължиш трябва да мислиш нестандартно. Така учените разрешават парадокси, така будистите използват коани и това според мен е начинът да добавим още една гънка към мозъка си, когато последна логическа такава е поставена на мястото си.
За тези, на които не им се мисли(а от личен опит знам, че говоря за 99.99% от населението на Земята) ще дам решението на това парче от пъзела.
Всъщност Нищото е просто липса на Нещо т.е. ние можем да мислим и да открием абсолютно всичко, което съществува във вселената. Единственото „нищо” което съществува е това, което все още е в тъмнината на неизвестното, но фенерът на човешкия разум рано или късно ще го освети.

Най-накрая да напиша една статия и за „цикълът” след всички ония дребнави глупости, с които ме заливат и за които трябва да напиша по няколко думи.
Парите стават излишни, политиката се променя, религията бива забравена, но Съществуването е завинаги. Имало го е безброй години преди нас, имало го е безброй години след нас.*
Няколкото вдишвания, които представляват краткия ни живот са твърде малко, за бездънното ни любопитство и... няма какво повече да бъде добавено. Няма оправдание, няма извод, нито някаква глупава надежда, че ще живеем вечно.

*да се обърне внимание, че пиша в минало свършено време.

Ке се престорам....

2010-03-27T02:31:00.003+02:00

Днес гледах "Източни пиеси" на Камен Калев и ми направи впечатление едно изречение на Ишил (главната героиня) - "a feeling that there is something wrong... in general, these days". В превод - има нещо сбъркано... като цяло, в днешно време. Ако сте фенове на "Биг брадър" ви предупреждавам, че най-добре да затворите страницата веднага, защото точно за това "сбъркано" нещо ще пофилософствам в следващите редове. Ако също така смятате, че всичко е наред, няма нужда да четете. Щом е наред нека си остане наред казват, че невежеството е блаженство. Ако можех да забравя всичко, което знам и което съм видял няма дори и да се замисля. Искам блаженство, а не истина. Но в "модерните времена" думата истина е много общо понятие. Истината за какво? За бургерите на Макдоналдс? Или може би че телевизията никога не е била средство за информация, а за манипулация? Въх, не думай? А политиците? Сега ще кажеш, че Бойко Борисов не е Спасителят, който се е преродил, за да върне Рая на Земята? Не, рай няма, а Борисов е просто човек, с всичките му добри и лоши страни. И Проблемът не е локализиран в малката ни длан България, той не е наш, всеки човек има правото да знае за него и да участва в решаването му. Да забравим за Истината, истина няма. Има само една огромна вселена и ние имаме невероятния от статистическа гледна точка шанс да изпитаме с дадените ни сетива удивлението и радостта от самото Съществуване. Но къде е радостта, къде е удивлението? Затънали сме в заблуди и измислици не до гушата ами на 200 метра под повърхността. Някога очите на хората са били насочени към звездите и света около тях. Сега няма значение накъде ще погледнеш, защото се намираш в много внимателно и гениално конструирано "помещение", в което виждаш само това, което ти се позволява да видиш.
Знам че това, което ще поискам от теб е много тежко, може би дори невъзможно. Затвори очи и погледни света със съзнанието си. Някои неща могат да бъдат видени само със затворени очи. Виж светът, в който живееш. Колко е илюзорен, изопачен и всичко онова, което ни е направило доминиращ вид на планетата е на път да се изгуби. Човекът не се състои от тяло и душа или каквито и да било други елементи, той е едно неразривно неразделно цяло. Проблемът с главно П е желанието да бъдеш нещо повече от останалите или по-точно и ти и другите да си мислите, че наистина си нещо повече. От там идва жаждата за власт, за пари, за превъзхдство. Така се е зародила идеята за бог, за средствата за обмяна (пари, злато..), за несъществуващата йерархия (крале, князе, шефове..) Една лъжа повторена хиляда пъти става истина, а повторена безброй пъти? И всеки път всеки е добавил по нещо от себе си. Песъчинка по песъчинка и ето върху теб вече има планина от заблуди. За разлика от истиснската планина обаче, която физически не ти позволява дори да помръднеш, планината от заблуди може да бъде победена. Или поне така се надявам. Аз самият съм затрупан от нея и си нямам никаква представа как да се изровя ( Кее сее престоооорааааам на червей лъъзгааав :)) но осъзнавайки положението човек може да започне да размишлява върху решаването на проблема. Единствените закони в този свят са законите на физиката, всичко друго е измислено, за да се внесе ред в хаоса, защото хаосът не може да се управлява, а редът означава контрол. Няма нищо по-лошо от това да пропилееш ЖИВОТЪТ, който е толкова уникален, че дори не мога да започна да го обяснявам, бидейки контролиран от законите на обществото. А те са толкова абсурдни, че не е измислена толкова лоша дума, за да ги препсувам. Всъщност преди няколко хиляди години един човек, който още приживе е наречен "Просветеният"(Буда) е разбрал, че има нещо сбъркано във формиращата се човешка цивилизация. След като е посветил живота си да открие кое е това нещо накрая го е открил и дори е имал време да ни каже как да се справим с него. За съжаление този човек в момента е затрупан от една много висока планина и знанието му е загубено през вековете. Затова затворете очи и почвайте да копаете.

Internet или вродена простотия?

2010-01-20T02:32:00.006+02:00

Ползвам интернет вече над 10 години. В началото беше просто място откъдето да сваляш пиратски файлове или да разлгеждаш порно сайтове.. Знам, че се усмихваш в момента ако и ти си от първото интернет поколение в BG. Всъщност като се замисли човек май нищо не се е променило. Все още го ползваш главно по същите причини. Тук вече се смееш на глас. Това което се е променило е, че сякаш всички хора изведнъж са се превърнали в aбсолютни идиоти (казвам го не като обида, а като научно понятие. За повече инфо може да погледнете в wikipedia) Дали наистина по-голямата част от хората са... нека използвам хубавата българска дума "глупци" или това явление се дължи единствено на анонимността на мрежата. Анонимност, която ти дава правото да говориш каквото си поискаш без от това да има каквито и да било последствия. Ха, представете си интернет, в който е задължително да използваш трите си имена когато пишеш или коментираш нещо. Дали нямаше да живеем в един "по-умен" свят?
Много пъти ми се е искало да пиша по една тема, но ВИНАГИ успявам да се контролирам и в крайна сметка изтривам всичко, което съм написал. Преди малко прочетох едно изявление, че теорията на Дарвин била измама, за се отдалечат хората от Бог. Е това вече е плюнката, която прелива лигена. "Много сме, тъпи сме" това би трябвало да е новото мото на човешката раса. Нека първо се спрем на "много сме". Ами да много сме - 7 милярда индивида, които консумират алчно всеки ресурс, до който могат да се докопат и не само това, но и създават въображаеми ресурси и се надпреварват да изконсумират и тях.. "Тъпи сме" - според вас колко от тези 7 милиарда човека водят пълноценен живот. И под пълноценен имам предвид определението на Пиер Дако за здравият човек. Човекът такъв какъвто трябваше да бъде - интелигентен, атлетичен с желязна психика и добродетелен - повелител на природата, а не неин унищожител и консуматор. Вече не ти е толкова смешно предполагам. Защо написах всичките тия глупости и какво общо имат те с интернет? Ами ако някой има спомен от часовете по пихология, може би ще си спомни за Юнг и неговата "комунална психология" (колективното несъзнателно). Мрежата е новата колективна психология и по IQ системата на Алфред Бине без да се замислям и давам най-ниската степен - idiot.
Това "заразно зло" се разпространява със скоростта на светлината и отдавна е с чудовищни размери. И тъй като е "колективно" няма как да се предпазим от него без да се отделим от "колектива". Щом четеш тази статия, значи ползваш интернет. Щом ползваш интернет, значи си от заразените. Спокойно, колкото и опасна да звучи тази метафорична диагноза лечението е лесно, дори приятно за някои хора - трябва да се чете по някоя друга книжка от време на време и да отделиш 2-3 минути на ден за Дзен* (знам, шах и мат :] после ще обясня метафората)

*Дзен - за незапознатите едно от най-важните неща в Дзен е да живееш съзнателно през цялото време. Нормалните хора не го правят, може би когато се отърват на косъм да не ги блъсне влак и после отделят 10 минути да преосмислят някои неща, будистите го правят непрекъснато. Това е и същността на медитацията. Всеки може да остане сам със собствените си мисли за 2-3 минути на ден дори докато си мие зъбите. И трябва да го прави. В противен случай е просто поредната машина за ла***.

Няколко абзаца от поста са изтрити, тъй като предпочитам да си запазя крайно негативните мнения там, където им е мястото - в моя орех (ref. "Най-твърдия плод")
To be continued...

Какви бяхме и какви станахме

2009-03-20T18:15:00.006+02:00

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на XX век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете вкъщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Пролог

2009-03-15T02:36:00.000+02:00

Годината е 2009-та, а мястото няма значение, защото от най-големите мегаполиси до най-малките градчета-селца човек не може да измине 100 метра без да види реклама, не може да гледа телевизия 1 час без да види реклама, не може да отвори сайт без да бъде затрупан от реклами и всевъзможни промивки на мозъка (мога да твърдя, че израза е правилен, защото съм учил маркетинг). Човекът вече бива разглеждан не като човек, ами само като икономическа единица, като работна сила. Няма да се учудя ако в скоро време започне да се използва думата drone вместо човек. Погледнете новините. Всеки ден едно и също, всеки ден говорят само за убийства, кражби, корупция, пари, финанси, икономически кризи, войни. Филмите - същото като новините, само че с визуални ефекти..
Намираш се на брега на океана, часът е седем без пет и ти наблюдаваш първите лъчи на Слънцето, някога почитано като бог. Морският бриз изпълва дробовете ти с чист въздух и сякаш лекува болната ти душа. Нямаш никакви грижи и се чувстваш блажено. Изведнъж чуваш позната мелодия. Ало? Отваряш очи. Празната ти ръка държи въображаем телефон, а истинският звъни с пълна сила на звука познатия зов за започване на деня и в частност алармата за събуждане. Пиеш кафе, не защото ти трябва, а защото според рекламата по btv това е най-доброто начало на деня - специална селекция бразилско кафе. Чудиш се как като си бил дете си ставал сутрин толкова бодър, дори и без кафе!? Но сега си прекалено уморен, за да мислиш. Качваш се в десетгодишната си кола и тръгваш на работа. Всъщност от Дружба 2 до Дондуков стигаш по-бавно отколкото самолета София - Париж, но пък във въздуха не можеш да се насладиш на рекламните пана, билбордовете и хората наблъскани като скариди в градския транспорт. В края на месеца получаваш заплата. А тя приятелю, ако не го знаеш е една хартийка зацапана с мастило, чието покритие се измерва в това какво доверие имаш в нея. Да точно така от десетилетия насам парите нямат златно покритие. Връщаш си заемите, с които си си платил сметката за тока и водата и взимаш нови.. така де за най-нужните стоки - Victory Ultra и един стек бира.
Претопляш си някакъв полуфабрикат от Била или Фантастико в микровълновата печка и си пускаш телевизора да гледаш новините и да попсуваш малко депутатите и левски или цска, в зависимост на кой си фен. И това е средната класа в България! Повечето хора нямат кола, с която да ходят на работа, та те дори нямат работа. Градски транспорт? Стига шеги, картата за 1 месец струва повече от парите, които остават от пенсията на баба ти като си купи хляб(вносен) и кисело мляко(в което не е сигурно дали има мляко) Да коментирам ли хората, които имат компютър и интернет? Ако ни спре интернета все едно са ни ослепили и осакатили.. дано да го оправят по-бързо. Нищо, лягаш си.Този път си в планината и караш ски с Виктория Силвстед.. позната мелодия.. Ало?

Това бяха няколко случайни мисли, написани съвсем набързо, като въведение или предговор за тематиката, която ще разглеждам в блог-а.
Следващите писания няма да са случайни, а ще имат структура, причина, повод и разбира се цел. Приемете горните редове като скица, за бъдеща трилогия.