Всеки знае какво е 22-ри септември. Повредата не е във вашия телевизор, в заглавието съм го написал на английски. В следващите 5 минути ще контролирам всичко, което виждате и чувате O.o
И тъй като мога да контролирам вертикалата и хоризонталата само за 5 минути преди да се изгуби сигнала ще се опитам да съм кратък...
За нас такъв празник няма. Не познаваме робство, нито някакъв национален идеал. Хората, които са познавали отдавна са умряли от старост. Тогава за какво празнуваме и изобщо има ли някой да празнува? Не. Ще си джиткаме на "компа" а тия дето са живяли преди нас не ни интересуват. Нито в какво са вярвали, нито за какво са се борили, нищо. Признай си изобщо не ти пука. Точно както и на мен. Даже се дразня, че утре е неработен ден, защото ще ми докарат новия комп с един ден закъснение. И ти също се дразниш, защото после ще те накарат да го отучваш някоя събота или пък не са те пуснали от работа.
Само от време на време като минеш по кръговото с лъсналия задник на Азис, който контрастира на зеленясалия обелиск на Левски се сещаш за ония дето се биха и как са увековечени в учебници по история и литературни произведения. Всъщност и те ще бъдат забравени някой ден.
Петте ми минути изтекоха и ако се дразниш от това, което съм написал значи съм постигнал целта си. Свободните са те, ние сме тези, на които тепърва им предстои да празнуват своя ден на независимостта. Честито!
