Dreams X Reality

Помниш ли първия ден в колежа, когато бяхме само имена в списъка и точка на картата в коридора? Помниш ли, когато не плакахме, когато родителите ни ни зарязаха в тия малки общежития, твърде претъпкани за големите ни очаквания? Помниш ли, когато се срещнахме за пръв път и ми каза, че още се чудиш, но си почти сигурен, че ще учиш философия или литература, защото си плакал първия път, когато си чел "Предимствата да бъдеш аутсайдер" и споделяме свещенна и неутолима жажда за лоша научна фантастика? Помниш ли колко бяхме обнадеждени, че това училище ще ни позволи да "намерим себе си", да "променим света" и други лозунги от сборниците, които цитирахме, когато ни питат какви искаме да станем, когато пораснем?
Тъй че, когато си смени специалността на икономика, когато влезна в групичката, когато смени тениската с пуловер, когато прие "престижната" позиция в инвестиционната банка и очакваше да се гордея с теб, защото ще "разрушиш системата отвътре", защото си "рзличен" от "тях", не можех да не се зачудя в кой момент се превърнахме в загащената риза, портмоне в джоба, 9 до 5 работник, от който се плашехме растейки?
Ти, чиято любознателност превишаваше оценките на учителите върху домашното ти.
Ти, който не можеше да заспиш, когато чете Маркс, защото нещата най-накрая имаха смисъл.
Ти, който дойде в този университет с непреклонен дух.
Какво се случи с теб?
Ти, който размени мечтите си за дипломи, революция за резюме в тази фабрика, която произвежда печалба от потенциален пророк, където промяната пада от сърцата в портмонетата... ...ами ако целта на това образование е да те направи толкова неграмотен, че да забравиш как да мислиш самостоятелно? Ами ако най-добрия начин да завладееш света е да се преструваш, че искаш да го спасиш?
Ти, двайсет и нещо годишния идеалист, който стана корпоративен служител, първият костюмар хвърлящ теория към Стената, която ще те погълне и ще те изплюе на Улицата, изхабен като смачканите банкноти от банкомат. Ритъма на сърцето ти принизен до серия от транзакции, когато ме прегърна за сбогом почти очаквах, че ще ми искаш касова бележка - доказателство за закупуване на приятелството, което консумираше, когато имаше полза за кариерата ти. Съжалявам, че не успях да се класирам за ходещото резюме, което ти бъркаш за тяло.
Но искам да ти вярвам, защото искам да вярвам в силата на непокорната изобретателност: когато четохме първата книга, видяхме първия залез, нейната усмивка. Радоста и хаосът на всичко.
Ами ако е само хаос? Пространството и времето преди приятелството беше отложено от крайни срокове, бъдеще разделено от интервюта и стажове.
Ами ако наистина сме незначителни като точката на картата от първи курс? Има ли значение? Ами ако сме нищо? И това е нещо хубаво? Ами ако сме плакали,  когато родителите ни оставиха, но не сме си казали? Ами ако сега плача, защото ме напускаш, но нямам пазарната стойност да те накарам да ме чуеш? За да ти кажа, че според мен струваш повече от всяка заплата, която могат да ти дадат, че умът ти не може да бъде записан на лист хартия с цифри, че те чакам тук разорен, но не и пречупен, спомняйки си какво можеше да постигнеш, ако не се беше продал.

Update 28.03.2012

Въпреки че от почти година не съм влизал в блога виждам(от скрития counter :)) че се чете от 50-100 човека на месец и реших да драсна два реда.

Какво се случи през изминалите 10 месеца? Земята все още се върти, слънцето все още изгрява всяка сутрин, краят на финансовата криза все още е само на теория. А да, 2012 година е, а светът все още съществува (кой би предположил, а ;).
Но все пак се заформя нещо доста интересно. От общественото недоволство се заформи една идея, която според мен нямаше как да не се появи. Дори я очаквах доста по-рано. Една идея, която е бронирана. Една идея, която няма как да бъде арестувана, скрита, убита. Не може и да бъде разпозната, защото носи маска. Маска с лика на един човек, които още преди 400 години се е опитал да взриви задушаващия контрол на власт имащите. Оформя се една опозиция от обикновени граждани, които окуражени едни от други и въоражени с анонимността на маската най-накрая се противопоставят на модерния фашизъм, който представлява почти всяко правителство по света. Същия този фашизъм, които се опита да прекара ACTA (а на много места успя) и който иска да отнеме на хората толкова трудно извоюваните права. Всеки знае, че интернетът е разработен от американското правителство, за да могат военните им да комюникират бързо и ефикасно. Малко от вас знаят, че всъщност това което представлява интернет днес е 99.99% работа на хакерите. Не тези, за които говорят по новините, че са откраднали кредитните ви карти - това са обикновени престъпници, а онези истинските... всъщност ако не знаете кои са те по-добре си глътнете синьото хапче и се разкарайте от блога ми. Сега правителството на САЩ се опитва да си "върне" нещо, което не му принадлежи.
Мисля че бяха интересни месеци. Отношенията между общество и правителство се изострят с всеки изминал ден. И като стана дума мисля, че при управлението на ГЕРБ държавата ни затъва все по-надоло. Бяхме подписали АКТА и само реакцията на хората ни спаси, поне за малко. Борбата срещу АКТА едва сега започва не си правете илюзии. Модерния фашизъм е събрал наново силите си. Оръжията му - пари, медии, правителства и армии работят с пълна сила.
Мога и други неща да ви кажа, за това как непрекъснато ни ограничават правата дори и от собственото ни правителство от ГЕРБ(за което самият аз гласувах в последните няколко години.. но стига им толкова), но ще си замълча, тъй като нямам никакво решение на проблема освен заминаване за чужбина.

Както винаги нещата, които пиша не са предумишлени. Просто отварям капачката и ги оставям да изтекат през клавиатурата. Не ги приемайте за факт, не ги харесвайте. Никъде не е гарантирано, че съм прав. Мислете със собствената си глава.

Да си дойдем на темата 2

Днес гледах един документален филм - BBC: Everything and Nothing.
Във втората част се говори за "нищо", за което аз се опитах да пофилософствам в първата част на "Да си дойдем на темата". Само че тук с научни средства е разказана и показана историята на въпросът "Какво представлява нищото?". Филмчето е много интересно и разкрива някои неочаквани открития, които според мен допринасят за "solving the cycle". Може да си го изтеглите пиратски и напълно нелегално от Zamunda
П.П. май не съм споделял мнението си за т.нар. "интелектуална собственост" или copyright, но за това някой друг път.

Едно старо клипче.

Преди доста време бях попаднал на едник клип, който би бил пълна глупост за посредствената средностатистическа овца, но мисля, че някои хора биха го намерили за доста интересен. Това е нещо като презентация на книга, но авторът по-скоро изнася лекция, която замества самото четене на книгата. Книгата се казва "How I found freedom in an unfree world" и става въпрос за личната свобода. Лекцията разбира се е на английски език, тъй че, който не знае английски, ДА Е ХОДИЛ НА УЧИЛИЩЕ мамка му!

Натисни тук за клипа (stream)

О, неразумни юроде!

"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?"

Ако Паисий беше жив "историята" щеше да започва по съвсем друг начин. Ако почна да изброявам всички възможни отговори дори и Бай Ганьо ще се изчерви от срам. Но защо пък да не опитам, а?
Българският мъж е мързелив мърльо с двуцифрено IQ (това е обида повярвайте ми и ако не можете да я схванете, току що си доказах твърдението). Единственото му занимание е да мисли "схеми" как да прецака другите в своя полза. Няма уважение към никой и нищо. Не познава нито историята, нито собствения си език, а нивото му на грамотност граничи с хомо еректус...
Българксата жена е "тъпа селска бичкия", която се има за двеста пъти по-хубава от това, което е в действителност. Външността и не е нищо в сравнение с гнилата сърцевина - глупава, егоистична, материална, дребнава... ...
Не се обиждайте, такова е мнозинстовото от българския народ. Яд ме е само, че сме по-добри от това, но световната простотия ни завладява все повече и повече с всеки изминал ден. Може би трябва да се огледаме за момент, ей така няколко почивни дни, да си припомним историята и най-вече факта, че имаме собствен език, а огромна част от думите, които използваме във всекидневието са чуждици.
Наскоро попаднах да клипове на сатирика/комика Джордж Карлин. От него се подучих да не украсявам писанията си с остроумни фрази, а да казвам суровата истина по възможно най-бруталния начин. Е, това е. Българската нация е в състояние на свободно падане към дъното на човешката цивилизация. Не сме "развиваща се нация" ние сме "регресираща" нация. Държави, които допреди 10-20 години бяха част от анекдотите ни задминаха. Както казва Калоянчев в "След края на света" - "Срамувай се!" ..юроде.

Independence Day

Всеки знае какво е 22-ри септември. Повредата не е във вашия телевизор, в заглавието съм го написал на английски. В следващите 5 минути ще контролирам всичко, което виждате и чувате O.o
И тъй като мога да контролирам вертикалата и хоризонталата само за 5 минути преди да се изгуби сигнала ще се опитам да съм кратък...

За нас такъв празник няма. Не познаваме робство, нито някакъв национален идеал. Хората, които са познавали отдавна са умряли от старост. Тогава за какво празнуваме и изобщо има ли някой да празнува? Не. Ще си джиткаме на "компа" а тия дето са живяли преди нас не ни интересуват. Нито в какво са вярвали, нито за какво са се борили, нищо. Признай си изобщо не ти пука. Точно както и на мен. Даже се дразня, че утре е неработен ден, защото ще ми докарат новия комп с един ден закъснение. И ти също се дразниш, защото после ще те накарат да го отучваш някоя събота или пък не са те пуснали от работа.
Само от време на време като минеш по кръговото с лъсналия задник на Азис, който контрастира на зеленясалия обелиск на Левски се сещаш за ония дето се биха и как са увековечени в учебници по история и литературни произведения. Всъщност и те ще бъдат забравени някой ден.
Петте ми минути изтекоха и ако се дразниш от това, което съм написал значи съм постигнал целта си. Свободните са те, ние сме тези, на които тепърва им предстои да празнуват своя ден на независимостта. Честито!

School spirit motherfckers

Много хора на възраст между 12 и 18г. си задават въпроса "Защо трябва да ходя на училище?" Това е един от онези въпроси, на които изглежда, че всеки има различен отговор, но както е казал Ог Мандино "само принципите устояват".
В следващите редове ще дам точно тези принципи, но преди това смятам да разбия някои заблуди относно училището.
1. Човек НЕ ходи на училище, за да трупа знания.
2. Човек НЕ ходи на училище, за да изкарва оценки.
3. Човек НЕ ходи на училище, за да се прави на много готин и да избива комплекси.

Надявам се този текст да ви намери преди да завършите 7-ми клас, когато "желязото е още горещо", защото в противен случай, ползата от опита, който предлагам може да се окаже закъсняла.
Издълбайте в съзнанието си следващите думи..
Човек ходи на училище:
1. За да контактува с хора на неговата възраст.
2. Защото по закон е задължително :]
3. Полезността на всеки човек в извратения модерен свят се измерва с неговата амбиция и активност. Всеки продукт, който излиза от фабриката за производство на консуматори, наречена училище, получава етикет под формата на диплома. Всеки ваш бъдещ ползвател ще чете този етикет, за да определи каква ползва може да извлече от вас.

Това са фактите, които никой в Системата няма да ви покаже, защото по този начин рискува да повреди крайния продукт.
В заключение ще ви дам няколко съвета:
Никога не задавайте въпроса "защо ходя на училище". Не искате да знаете отговора, а и той ще дойде сам евентуално.
Единственото важно нещо е да се забавлявате със съучениците и приятелите си в училището.
Четенето на книги не може да е задължително, никога! То е привилегия и удоволствие.
Умствената гимнастика, която е резултат от решаването на проблеми (задачи) и справянето с предизвикателства е най-благородната награда за всяко интелигентно същество.
Да победиш Системата (обществения строй) означава да превърнеш дванадесетгодишното изтезание в удоволствие и когато си излежиш присъдата и завършиш, да не си поредния drone, а един истински и вътрешно богат човек.
FUCK SCHOOL! FUCK THE SYSTEM!