Годината е 2009-та, а мястото няма значение, защото от най-големите мегаполиси до най-малките градчета-селца човек не може да измине 100 метра без да види реклама, не може да гледа телевизия 1 час без да види реклама, не може да отвори сайт без да бъде затрупан от реклами и всевъзможни промивки на мозъка (мога да твърдя, че израза е правилен, защото съм учил маркетинг). Човекът вече бива разглеждан не като човек, ами само като икономическа единица, като работна сила. Няма да се учудя ако в скоро време започне да се използва думата drone вместо човек. Погледнете новините. Всеки ден едно и също, всеки ден говорят само за убийства, кражби, корупция, пари, финанси, икономически кризи, войни. Филмите - същото като новините, само че с визуални ефекти..
Намираш се на брега на океана, часът е седем без пет и ти наблюдаваш първите лъчи на Слънцето, някога почитано като бог. Морският бриз изпълва дробовете ти с чист въздух и сякаш лекува болната ти душа. Нямаш никакви грижи и се чувстваш блажено. Изведнъж чуваш позната мелодия. Ало? Отваряш очи. Празната ти ръка държи въображаем телефон, а истинският звъни с пълна сила на звука познатия зов за започване на деня и в частност алармата за събуждане. Пиеш кафе, не защото ти трябва, а защото според рекламата по btv това е най-доброто начало на деня - специална селекция бразилско кафе. Чудиш се как като си бил дете си ставал сутрин толкова бодър, дори и без кафе!? Но сега си прекалено уморен, за да мислиш. Качваш се в десетгодишната си кола и тръгваш на работа. Всъщност от Дружба 2 до Дондуков стигаш по-бавно отколкото самолета София - Париж, но пък във въздуха не можеш да се насладиш на рекламните пана, билбордовете и хората наблъскани като скариди в градския транспорт. В края на месеца получаваш заплата. А тя приятелю, ако не го знаеш е една хартийка зацапана с мастило, чието покритие се измерва в това какво доверие имаш в нея. Да точно така от десетилетия насам парите нямат златно покритие. Връщаш си заемите, с които си си платил сметката за тока и водата и взимаш нови.. така де за най-нужните стоки - Victory Ultra и един стек бира.
Претопляш си някакъв полуфабрикат от Била или Фантастико в микровълновата печка и си пускаш телевизора да гледаш новините и да попсуваш малко депутатите и левски или цска, в зависимост на кой си фен. И това е средната класа в България! Повечето хора нямат кола, с която да ходят на работа, та те дори нямат работа. Градски транспорт? Стига шеги, картата за 1 месец струва повече от парите, които остават от пенсията на баба ти като си купи хляб(вносен) и кисело мляко(в което не е сигурно дали има мляко) Да коментирам ли хората, които имат компютър и интернет? Ако ни спре интернета все едно са ни ослепили и осакатили.. дано да го оправят по-бързо. Нищо, лягаш си.Този път си в планината и караш ски с Виктория Силвстед.. позната мелодия.. Ало?
Това бяха няколко случайни мисли, написани съвсем набързо, като въведение или предговор за тематиката, която ще разглеждам в блог-а.
Следващите писания няма да са случайни, а ще имат структура, причина, повод и разбира се цел. Приемете горните редове като скица, за бъдеща трилогия.
Намираш се на брега на океана, часът е седем без пет и ти наблюдаваш първите лъчи на Слънцето, някога почитано като бог. Морският бриз изпълва дробовете ти с чист въздух и сякаш лекува болната ти душа. Нямаш никакви грижи и се чувстваш блажено. Изведнъж чуваш позната мелодия. Ало? Отваряш очи. Празната ти ръка държи въображаем телефон, а истинският звъни с пълна сила на звука познатия зов за започване на деня и в частност алармата за събуждане. Пиеш кафе, не защото ти трябва, а защото според рекламата по btv това е най-доброто начало на деня - специална селекция бразилско кафе. Чудиш се как като си бил дете си ставал сутрин толкова бодър, дори и без кафе!? Но сега си прекалено уморен, за да мислиш. Качваш се в десетгодишната си кола и тръгваш на работа. Всъщност от Дружба 2 до Дондуков стигаш по-бавно отколкото самолета София - Париж, но пък във въздуха не можеш да се насладиш на рекламните пана, билбордовете и хората наблъскани като скариди в градския транспорт. В края на месеца получаваш заплата. А тя приятелю, ако не го знаеш е една хартийка зацапана с мастило, чието покритие се измерва в това какво доверие имаш в нея. Да точно така от десетилетия насам парите нямат златно покритие. Връщаш си заемите, с които си си платил сметката за тока и водата и взимаш нови.. така де за най-нужните стоки - Victory Ultra и един стек бира.
Претопляш си някакъв полуфабрикат от Била или Фантастико в микровълновата печка и си пускаш телевизора да гледаш новините и да попсуваш малко депутатите и левски или цска, в зависимост на кой си фен. И това е средната класа в България! Повечето хора нямат кола, с която да ходят на работа, та те дори нямат работа. Градски транспорт? Стига шеги, картата за 1 месец струва повече от парите, които остават от пенсията на баба ти като си купи хляб(вносен) и кисело мляко(в което не е сигурно дали има мляко) Да коментирам ли хората, които имат компютър и интернет? Ако ни спре интернета все едно са ни ослепили и осакатили.. дано да го оправят по-бързо. Нищо, лягаш си.Този път си в планината и караш ски с Виктория Силвстед.. позната мелодия.. Ало?
Това бяха няколко случайни мисли, написани съвсем набързо, като въведение или предговор за тематиката, която ще разглеждам в блог-а.
Следващите писания няма да са случайни, а ще имат структура, причина, повод и разбира се цел. Приемете горните редове като скица, за бъдеща трилогия.
Продължвай..зайнтригува ме!
ОтговорИзтриване