Това е нещо, което бях написал преди известно време, но ми се струваше недобре написано и недовършено, затова го публикувам чак сега, когато го редактирах и добавих двайсетина реда в заключението.
Идеята на блога никога не е била да пиша само за пари, политика и религия в известна степен, затова ще разнообразя малко атмосферата с нещо, което няма нищо ама абсолютно нищо общо с дребните ни проблемчета. Всъщност заглавието “Solve the cycle” означава, че Съществуването е един цикъл, пъзел който трябва да бъде нареден. Това беше и основната идея за блога, а писанията ми на тема хора и цивилизация са по-скоро моментни недоразумения.
Мисля да започна леко и издалеко, а накрая да стоваря цялата сила на идеята си като петролeн разлив на BP (British Petroleum) върху флората и фауната на Мексиканския залив.
И така... в огромната Вселена някъде из покрайнините на галактиката Млечен път на едно синьо-зелено кълбо пръст наречно Земя живеят едни същества с доста ограничен интелект, които наричат себе си хора, човеци. Макар и с примитивни когнитивни възможности те все пак са успели да се наложат над останлите животни и сега ги отглеждат, ядат и се обличат с кожите им и понякога ги отстрелват за удоволствие. Но на всеки 100-200 години се ражда по един, който е по-интелигентен от останалите с толкова много, че го наричат гений (или ненормалник). Някои от тези гении ги горят живи, защото говорят истината, а на други дават Нобелова награда. Най-известният гении е Алберт Айнщайн. Ще се спра на една негова мисъл или по-скоро ще перефразирам неговата мисъл, не съм го питал лично. „Ние сме това, което мислим” или в малко по-широк смисъл – ако можеш да си помислиш нещо, значи то със сигурност съществува или е възможно да съществува. От това заключение, което е логически валидно, някои откачалки, които може да видите в докуМентални филми като “What the bleep” и “The secret” правят извода (съвсем погрешно) че човек може да създава тела (обекти) в реалния свят само със силата на въображението си. Казвам въображение, защото думата Разум ще ми се обиди ако я използвам. Но разбира се твърденията на тези хора са толкова глупави, че не намирам за необходимо да ги оборвам едно по едно. Връщам се обратно към думите на Einstein. Добре, след като можем да си представим нещо, колкото и да е невероятно то все пак е възможно да съществува. А ако не можем дори да си представим нещо означава ли това, че то не съществува? Не разбира се, просто все още не сме достигнали до възможността да си го представим. И сега идва петролния разлив. Това което ме интересува е невъзможното. Не това, което не можем да си представим към момента, а това което наистина не съществува. Как може в съществуване с безкрайни възможности да има „нищо”? Несъществуването на „нещо” е парадокс само по себе си. Щом е нещо значи го има, как така е Нещо, което го няма и не е възможно да го има? И разбира се вече си задавате въпроса, на кой по дяволите му е нужно да мисли за Нищото. Ами логическото мислене стига до едно място и за да продължиш трябва да мислиш нестандартно. Така учените разрешават парадокси, така будистите използват коани и това според мен е начинът да добавим още една гънка към мозъка си, когато последна логическа такава е поставена на мястото си.
За тези, на които не им се мисли(а от личен опит знам, че говоря за 99.99% от населението на Земята) ще дам решението на това парче от пъзела.
Всъщност Нищото е просто липса на Нещо т.е. ние можем да мислим и да открием абсолютно всичко, което съществува във вселената. Единственото „нищо” което съществува е това, което все още е в тъмнината на неизвестното, но фенерът на човешкия разум рано или късно ще го освети.
Най-накрая да напиша една статия и за „цикълът” след всички ония дребнави глупости, с които ме заливат и за които трябва да напиша по няколко думи.
Парите стават излишни, политиката се променя, религията бива забравена, но Съществуването е завинаги. Имало го е безброй години преди нас, имало го е безброй години след нас.*
Няколкото вдишвания, които представляват краткия ни живот са твърде малко, за бездънното ни любопитство и... няма какво повече да бъде добавено. Няма оправдание, няма извод, нито някаква глупава надежда, че ще живеем вечно.
*да се обърне внимание, че пиша в минало свършено време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар